Самата светлина си е weird по всички критерии.. Не съм много напред със по-съвременно инфо, но мисля че така и не успяха да измерят/намерят фотонът като частица, приема се само че все нещо трябва да носи светлината и тежестта на фотона е ~ 0 поради невероятно малката си (буквално теоретична..) маса. Може да бъде засечена само когато си взаимодейства с нещо, било то електрон, атом или молекула. Ясно е че фотоните могат да предват енергията си на молекулите когато се "сблъскат" в тях, тогава към енергията на молекулата се прибавя и тази на фотонът. На този принцип се получават и слънчевите изгаряния.------------------------------------------------------------------------------------------ Но когато тя пътува през различна среда, нейната скорост се мени спрямо средата ( забавя се спрямо вакума ). Очевидно няма маса.. но когато не пътува във вакум, тя си взаимодеиства с електроните в тази среда, акумулира се и се изпраща отново.. Крайният резултат от тези изключително многобройни и сложни взаимодействия е, че светлината продължава своя прогрес през тази среда с намалена скорост, но във фаза и с поддържана кохерентна дължина на вълната...------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Четох доста интересен експеримент свързан с това: В 5 сантимета дълбок .. резервоар/казан (shallow water tank), 2 метра широк и дълъг 10 метра. Прави се еднометрова вълна (на дължина), която да пътува към далечния край. Около централната част се правят 1 сантиметрови дупчици, които да покриват около 25% от дъното и се покриват с много тънка гумена мембрана, под която е добавено съвсем леко налягане (въздушно) за да не са вдлъбнати надолу. Когато вълната достигне полето от дупчици, тя намаля скоростта си, но все още е гладка...------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Наистина тя минава доста по-тежък път ( откъм маса ) когато не е във вакум. "Тежестта" на този път е "гладка" понеже, въпреки че броят на атомите в тази среда на разпространение е преброим, всеки атом е много по-малък от размера на синусоидалния "ripple", а вълната е способна да "почувства" единица смущение само когато се срещне със значително по-голям размер препядствие, около 1/2 от дължината на вълната. Това се нарича "пречупващо-ограничение в поведението на вълните". Ако светлината е зелена, нейната дължина на вълната е 0.5 микрометра, а малък 0.0002 микрон атом ще "огъне" вълната до 0.25 микрона в диаметър, 1000 пъти повече! Но понеже атомът е прекалено малък, това "огъване" е прекалено малко/плитко. В среда изпълнена с атоми, тези плитки "трапчинки" ще се наслагват за да забавят светлинната вълна, правейки възможно изчислението на нормален индекс на пречупване(refraction). И никоя "трапчинка" неможе да бъде видяна във вълната, понеже сама по себеси тя е изключително "мъглива/неясна", винаги опитвайки се да бъде гладка. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ И така.. В квантовата физика, една вълна може да се държи като материя.. а материята като вълна.. Сещам се и за гамма вълните.. когато фотоните им се сблъскат с материя, създават двойки/чифт противоположно заредени частици - електрони и позитрони. Светлината се превръща в материя и антиматерия. И създаването на чифтове частици от чисто енергиини гамма лъчи е описано от известнoто уравнение на mr. Einstein, E=mc^2 Странна светлина!------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ пп-извинявам се за правописните грешки (сигурно има..) пп0-по някаква причина колкото и празни редове да оставя при писане.. не излизат.. много грозно.. --------------- до утре:)

Много интересно... :) Благодаря ти за информативния пост, senday :*
И приятно изкарване в блога! Да ти е честит :)

Благодаря ти!:}
Радвам се, че ви е интересно, довечера ще дразна нещичко за черните дупки ^^